След извършването на първата лапароскопска радикална хистеректомия от Canis et al., се слага началото на минимално инвазивната хирургия в лечението на карцинома на маточната шийка.


Конвенционалната лапароскопия има някои недостатъци, които са предпоставка за това, че методиката се усвоява по-трудно, за по-продължителен период от време и изисква изграждането на специфични координационни умения. Естеството на лапароскопските инструменти предполага намалено тактилно усещане и парадоксални движения. Треморът на ръцете се усилва към дисталния им край. Ефекторната част на инструментите е с ограничени движения. Мониторът възпроизвежда оперативното поле в две измерения, което е свързано с промяна на координацията на обратната връзка „око-ръка”. В повечето случаи хирургът работи в недостатъчно ергономична позиция и среда. Всички тези обстоятелства взети заедно оформят трудно преодолима бариера пред начинаещия лапароскопист, особено в случаите, когато трябва да се извършва радикална лапароскопска хирургия.

Роботизираните хирургични системи преодоляват голяма част от недостатъците на класическата лапароскопия. “Ръцете” на робота имат седем степени на свобода на движение, близки до тези на човешката ръка, като електронният контрол ги прави по-прецизни и елиминира естествения тремор. Хирургът работи комфортно в ергономична среда, седейки на конзолата, а образите са триизмерни. През 2006 г. Sert и Abeler описват техниката на първата асистирана с робот лапароскопска радикална хистеректомия (Piver type III). Поради краткия период на приложение на роботизираната технология в гинекологичната онкологична практика, литературните данни касаят основно периоперативните резултати. Единични са публикациите, които оценяват survival outcomes на пациентки с рак на маточната шийка, както и тези, които сравняват трите радикални хирургични метода – роботизиран, лапароскопски и отворен.

От м. януари 2008 г. в Gynecologic Oncology Clinic, Medical University Pleven, Bulgaria, стартира програма по Асистирана с робот гинекологична хирургия и телемедицина, чиято основна задача бе въвеждането и развитието на роботизираната технология в гинекологичната онкологична практика. Оперативният екип, състоящ се от console surgeon, bed-side assistant and bed-side nurse, бе обучен върху животински модел и сертифициран за работа с роботизираната система в European training center IRCAD/EITS in Strasbourg. Хирургът на конзолата проведе допълнително обучение в Division of Gynecology Oncology, Department of Obstetrics and Gynecology, University of North Carolina at Chapel Hill, USA за усвояване на техниката на асистираната с робот радикална хистеректомия , разработена от John Boggess.